Една машина-орган е скачена с една машина-източник: едната излъчва някакъв поток, който другата прекъсва. [...] Нещо се произвежда: машинни ефекти, а не метафори.
Навсякъде произвеждащи или желаещи машини, шизофреничните машини, целият родов живот: аз и не-аз, външно и вътрешно вече не значат нищо. […] След като е налице някакъв ефект, каква машина може да го произвежда? И след като е налице някаква машина, тя за какво може да служи?
При шизофренията е точно като при любовта: не съществува никаква шизофренична специфика или същност, шизофренията е вселената на произвеждащите и възпроизвеждащи желаещи машини , първичното универсално производство като „същностна реалност на човека и природата”.
Желаещите машини са бинарни машини, с бинарно производство или асоциативен режим; винаги една машина е съединена с друга. [...] ...бинарната серия е линейна във всички посоки.
Не можем да се задоволим с идеалистическата категория изразяване. Не можем, не трябва и да помисляме да опишем шизофреничния обект, без да го свържем с процеса на производство.
Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения.
Издателство „Критика и хуманизъм”, С., 2004
No comments:
Post a Comment