Америка ме отвлече

от Халед ел-Масри
18 декември 2005
Los Angeles Times

АМЕРИКАНСКАТА ПОЛИТИКА на "необичайно задържане" има човешко лице и това е моето лице.

Аз все още се възстановявам от едно преживяване, което беше отвъд границите на приемливото, отвъд ограниченията на който и да е правен режим и неприемливо за което и да е цивилизовано общество. Защото вярвам в американската правова система, аз дадох под съд Джордж Тенет, бившия директор на ЦРУ, миналата седмица. Това, което се случи на мен, не трябва да бъде допускано никога повече.

[…]

Аз все още не знам защо всичко това се случи на мен. Бе ми казано, че държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс, на среща с немския канцлер е потвърдила, че моят случай е бил „грешка” – и че американските говорители по-късно отрекли, че тя е казвала подобно нещо. Не съм присъствал на тази среща. Никой от американското правителство не се е свързвал с мен, нито ми е предлагал някакво обяснение или извинение за болката, която ми бе причинена.

Секретар Райс заяви публично, по време на дискусия за моя случай, че „всяка политика понякога води до грешки”. Но именно това е причината, поради която “необичайното задържане” е толкова опасно. Тъй като разпитите ми изясниха, когато ми казаха, че съм задържан в страна без закони, основната цел на необичайното задържане да лиши даден човек от защитата на закона.

Много пъти умолявах хората, които ме бяха задържали, да ме изправят пред съд, където бих могъл да обясня на съдията, че е направена грешка. Всеки път те отказваха. По този начин „грешката”, която би могла лесно да бъде поправена, доведе до няколко месеца на жестоко отношение и безсмислено страдание, за мен и за цялото ми семейство.

Хората, които ме задържаха, не ме изправиха пред съд, така че миналата седмица аз изправих тях пред съда. Подпомогнат от Американското обединение за граждански свободи, аз съдих американското правителство, защото вярвам, че това, което ми се случи беше незаконно и не бива да се случва на други хора. И вярвам, че гражданите на Америка ще се съгласят, когато чуят моята история.

прочети оригиналната статия