...описанието от Анри Мишо на една шизофренична маса като функция от процес на производство, какъвто е процесът на желанието: „Щом човек я забележеше, тя продължаваше да занимава ума. Тя продължаваше дори кой знае какво, несъмнено собствената си работа... Поразителното бе, че без да е проста, тя не бе и истински сложна – сложна по начало, по замисъл или по силата на някакакъв неясен план. По-скоро бе лишавана от простота успоредно с изработването й... Такава, каквато бе, тя бе една маса с добавки, както са били правени някои рисунки на шизофреници, наречени пласканици, и ако е била завършена, то е доколкото вече не е имало начин да се добави нещо към нея, маса, която е ставала все повече и повече претрупаност, все по-малко и по-малко маса… Тя не е била годна за никаква употреба, за нищо, което човек очаква от една маса. Тежка, обременително-обемиста, тя била почти непреносима. Не знаели как да я подхванат (нито мислено, нито с ръце). Мястото за поставяне, полезната част от масата, прогресивно намалявало, изчезвало, и понеже било тъй лишено от връзка с издигнатата върху масата обемиста обременителност, тая съвкупност вече не се мислела като маса, а като отделна мебел, непознат инструмент, който не ставал за употреба. Дехуманизирана маса, която не служела за нищо, не била буржоазна, не била рустик, нито селска, нито кухненска, нито работна. Която не се поддавала на нищо, отбранявала се, отказвала да служи за нещо полезно и за общуване. В нея имало нещо погребано, вкаменено. Напомняла за някакъв спрял мотор."
Жил Дельоз и Феликс Гатари,
Анти-Едип. Капитализъм и шизофрения.
Превод: Антоанета Колева,
Издателство „Критика и хуманизъм”, С., 2004
Тук, както и другаде, същественото са мерните единици: квантификация на писането. Няма различие между онова, за което говори една книга, и начина, по който тя е направена. Следователно една книга няма и обект. Като уредба, тя самата е просто свързана с други уредби, по отношение на други тела без органи. Никога няма да се питаме какво иска да каже една книга, означавано или означаващо, няма да се стремим да разберем нещо в някоя книга, а ще се питаме с какво тя функционира, в свръзка с какво заставя или не да протичат интензивности, в какви множества въвежда и метаморфозира своето собствено множество, с какви тела без органи заставя да се сближава нейното тяло без органи. Книгата съществува само чрез външното и външно. Така че, след като една книга е малка машина, то в какво отношение – на свой ред измеримо – е тази литературна машина с една военна машина, с една любовна машина, с една революционна машина и т.н., както и с една абстрактна машина, която води до всички тях?
Жил Дельоз и Феликс Гатари,
Хиляда плоскости. Капитализъм и шизофрения 2.
Превод: Антоанета Колева,
Издателство „Критика и хуманизъм”, С., 2009
Posts
