1+1=11

Отвличането е особено преживяване, непознато и далечно за нас, обикновените хора. През годините след 11 септември 2001-ва обаче фактите показват, че един от методите, към които прибягват демократичните режими, е именно незаконното отвличане на граждани, заподозрени в участие в организирането на терористични атентати. Тази тайна американска политика на задържане през последните години е превърнала стотици невинни граждани от арабски произход в жертви. Техният реален брой остава неизвестен и до днес. Случаят на Халед ел-Масри е един от най-добре документираните сред множество други.

Чрез разрастването стратегиите на съвременната демократична държава да контролира и наказва отделните индивиди, ние можем да допуснем една следваща фаза в човешкото общуване – фрагментирането на общността отвътре, под влияние на реториката на сигурността. Чрез образа на терориста отделни групи биват криминално преследвани и безнаказано подлагани на санкции и нехуманно отношение, превръщайки се в негласни мъченици на политическите и икономически интереси на развитите държави.

Другата страна на „толерантността”, „разнообразието” и „свободата” е безнаказаното нарушаване на основните човешки права от самите държави.